Теория на игрите и приложението й в бизнеса

Теорията на игрите е направление в приложната математика, използвано за решаване на конфликтни бизнес казуси. Този похват беше приветстван като революционен мултидисциплинарен феномен, който обединява психологията, математиката, философията и богат микс от науки в други академични области. Осем Нобелови награди са били присъдени на онези, които са развили дисциплината, но извън академичното ниво.

Действително ли „теорията на игрите” се прилага в днешния свят? Да!

Класически пример за прилагане на теорията на игрите в бизнеса възниква, когато анализираме икономическата среда, описваща монополния пазар. Конкурентни фирми са изправени пред ситуации, подобни на дилемите за бягство на един затворник, да речем. Всяка компания има възможност да приеме базовата структура на ценообразуване съгласно договорената от другите компании или да въведе по-ниска ценова схема. Въпреки че е в общ интерес конкуриращите се фирми да си сътрудничат, следването на логическото мислене води фирмите до фалит. В резултат на това става по-зле за всеки. Въпреки че това е един доста базисен сценарий, анализът на решенията е повлиял на общия бизнес климат и е основният фактор при използването на договори за сътрудничество.

Теорията на игрите обхваща много бизнес дисциплини. От оптимални стратегии за маркетингова кампания до тактика при търгове. Да вземем за пример една фармацевтична компания, която е изправена пред дилемата дали да пусне на пазара даден продукт незабавно и да получи конкурентно предимство или да удължи периода на тестване на лекарството. Или ако се ликвидира една фалирала компания и нейните активи на търг, кой е идеалният подход да се извърши този търг? Тъй като тези решения включват изявления от множество страни, „теорията на игрите” осигурява база за рационалното вземане на тези решения.

Друга важна концепция, игрите с нулева сума, също произтича от оригинални идеи, представени в теорията на игрите и равновесието на Наш (теория за решението на игра с двама или повече играчи, при което всеки от играчите знае равновесните стратегии на останалите и никой не може да спечели преднина, ако промени единствено собствената си стратегия). По същество, всички количествено измерими печалби от едната страна са равни на загубите на друга страна.


Още статии от категорията