Голямата бяла акула – любопитни факти

Сред огромното семейство на хищните акули голямата бяла акула е първа по мащаб и в челната позиция по страховити легенди за себе си. Тя обитава обикновено водите на Тропика, но може да се срещне и по абсолютно всички световни океани и немалко морета. Достига дължина до солидните осем метра. За да открие и хване жертвите си, използва шест на брой сензори, включително и електрически импулси.

Големите бели акули достигат средно до шест метра, а теглото им надхвърля дори крупните два тона. Има я в крайбрежните води на Южна Африка, Австралия, САЩ и Средиземно море. Тя се отличава от своите "събратя" - има глава, която е сплескана и муцуна, която е с форма на цилиндър. Конична пък е формата на носа й. Има огромна уста с нащърбени триъгълни и толкова остри зъби, че са с право сравнявани с остриета на стрели.

Тя не е изцяло бяла, такъв е само цветът на туловището й, докато далеч по-голяма част от торса й е син, но може да бъде и каменно или кафяво-сива на гърба. Наричана е “бяла”, защото този цвят се откроява, когато рибата се види от дълбокото нагоре към повърхността.

Формата и теснотата на перките й са съвършени - ето на какво се дължи изключителната й сила и бързо придвижване, което я прави една от най-бързите съществуващи днес акули. Това се дължи на едно допълнително приспособление, наречено "кил", започващо от хрилете и стигащо до тясната основа на опашката.

Бялата акула е наричана още "Бялата смърт" заради репутацията й на човекоядец, до голяма степен обаче неоснователна. В действителност има съвсем малко известни случаи на нападения на този хищник срещу хора. Истината е всъщност, че за период от петдесет години са станали едва тридесет и две нападения над плувци, тринадесет, от които са били с летален край за хората. За същия период от време е имало три нападения над лодки, но само една от тях е била обърната.

Голямата бяла акула се храни предимно с едри риби, морски бозайници и някои видове птици, поглъщайки ги несдъвкани и почти цели. Обичайно техни жертви са делфините, морските лъвове, тюлените, костенурките, други видове акули, кръвожадната хищна “прима” на океана успява да откъсне парчета плът дори от по-големите от нея китове.

Голямата бяла акула всъщност е едно самотно животно. Тя е застрашен и изчезващ природен вид поради твърде мащабното намаляване на източниците й на храна и заради прекомерния риболов. И така, неслучайно в известния роман на Хемингуей, на финала един от героите възкликва: “Не знаех, че акулите имат така красиво изваяни опашки”. Защото винаги има някаква необяснима, макар и страшна красота в дивото, рядкото, мистичното, плашещото до смърт и криещото своята древна тайна.


Още статии от категорията